През май тази година, върховният градски съд в Германия (Bundesgerichtshof, BGH) реши, че е неправомерно удържането на отделна такса за обработка и/или изплащане на потребителски кредит (решение от 13.05.2014, Az.: XI ZR 405/12; решение от 13.05.2014, Az.: XI ZR 170/13), тъй като въпросните удръжки не могат да бъдат разбирани като компенсация за допълнителна услуга на банката и поради тази причина са платени без правно основание. Резултатът от тези решения е, че потърпевшите крайни потребители имат право да изискат въпросните, често далеч не незначителни, суми от кредиторите. Банките и спестовните каси в Германия удържаха в последните години суми, често в размер от 1 процент от отпуснатия кредит, като такса за обработка на кредита. Според съда – без правно основание.
С две съвсем актуални решения (от 28.10.2014, Az.: XI ZR 348/13 и от Az.: XI ZR 17/14) на BGH беше освен това отсъдено, че нормалната 3-годишна давност започва да тече едва с изтичането на 2011 година, защото едва тогава крайният потребител е могъл да придобие знание за некоректността на въпросното вземане. В изведените си мотиви съдът определи следното: „Давността по § 199 Ал. 1 от гражданския кодекс, която започва да тече едва с придобиване на знанието за възникването на иска, свързана с искове за неоснователно удържани такси за обработка на потребителски кредити според § 488 от гражданския кодекс, започва да тече едва след края на 2011 година. Преди това от потребителите не би могло да се очаква предявяване на иска по съдебен път (поради неяснота относно правното положение, б.а.)“ (BGH, решение от 28.10.2014, Az.: XI ZR 348/13)
За потребителите това означава най-напред, че въпросните такси, които са удържани или заплатени преди 2011 година, все още могат да бъдат искани обратно. Под внимание трябва да се вземе обаче, че според § 199 Ал. 4 от гражданския кодекс съществува независеща от знание на страната давност, която настъпва 10 години след деня на възникване на основанието за вземане. За такса, която е удържана на 15.12.2004 напр., давността изтича на 15.12.2014.
Значително по-проблематично е обаче, че според разпоредбите на BGH, стандартната 3-годишна давност за изискването на такси, възникнали пред 2011 година и преди това, настъпва с изтичането на 2014 година.
На това място следва да се обърне особено внимание на това, че не всяко действие от страна на ищеца е достатъчно, за да спре срока за изтичане по давност. Обикновена покана за плащане на дълга например (Mahnung), не е достатъчна. Необходими са конкретни и установени от закона мерки, като например подаване на иск за издаване на заповед за плащане (Mahnbescheid). Въпросните мерки следва да се предприемат най-късно до 31.12.2014, в противен случай няма възможност за обратно изискване на неправомерно събрани такси от 2011 година и преди нея.
Заключение: цитираните решения на върховния градски съд в Германия за пореден път издигат правата на крайните потребители на най-високо ниво и дават възможност за възстановявания на значителни суми. Часовникът за предявяването на съответните искове за договори, сключени преди и по време на 2011 година, тиктака. С настъпването на новата година е възможно предявяването на искове само от договори, сключени след 2012 година. Броят на кредитните институции обаче, които след 2012 година си позволяват да удържат такси за обработване на потребителски кредити, е намалял значително, а с него и потенциалът за евентуални възстановявания.